В последните няколко месеци, българските и световни новини са заляти със случващото се в Украйна. Масовите български медии, представят протестите, като демократична революция, предизвикана от желанието на украйнския народ  да скъса с оковите на путинска Русия, и да прегърне, така наречените евроатлантически ценности. По-задълбочен анализ, обаче на ситуацията, всъщност показва, че въстнието не е така масово и всеобхватно, както се представя по родните медии, и че силата му  е съсредоточена предимно в западната част на страната. И тук възниква въпроса, защо именно в западната част, а не в източната!?
 Независимо, че казионите медии в България, не желаят, а може би и не могат да направят точен анализ на този въпрос, мижавите им опити за отговор  стигат до това че в западната част, живеят евроатлантическо мислещо, умно, красиво, напредничаво украйноговорящо население, а в източната и южна ретроградно, застояло, не модерно рускоговорящо такова. 
 Аз ще се опитам да погледна разделението на Украйна, от друг ъгъл, а именно от ъгъла на икономиката.
 Нека погледнем икономическите показатели за последната 2013 година. Независимо от очаквания растеж в началото на годината на украйнската икономика от 3.4%, реалните показатели в нейния край са близки до нула. 2013 година е негативна за почти всички сектори с изключение на селското стопанство,при което има нарастване с 4.7%, ироничното в случая е, че не достигането на още по-лоши показатели беше, предотвратено единствено от търговията и заемите с Русия. За 2014г., заложения дефицита на националния бюджет  спрямо БВП е 4.3%. Но тези негативни икономически показатели взети сами по себе си, не са най-лошото. Погледнато от икономическа гледна точка проблема на украйнската икономика се състои в нейната регионална диспропорция. 
 За пример износа на Донецки и Днепропетровски регион (и двата в източната част,не засегнати от вълнения), формира 35%, докато износа на седемте най-западни района несъществените 1/14 от целия износ на Украйна.Ето ги и данните за износа взети от от официалния сайт на националната украйнска статистика:
 Източни региони- 58,1%
 Киев и Севастопол- 19,3%
 Централни региони- 15,1%
 Западни региони- 7.5%

 Поглеждайки регионално най-високия процент от хора живеещи под линията на бедноста, около 30%, могат да бъдат намерени в западната част и специално Лвов регион (мястото с най-силни протесни действия). Спрямо индекса на човешко развитие нещата са подобни, Харков намиращ се на изток има индекс 0,559, докато западните, Тернопол и Ужгород съответно 0,475 и 0,492.
 Проследявайки,развитието по региони на Украйна през последните 15 г., забелязва ме, абслютна диспропорция , до като брутния регионален продукт на Днепропетровски регион се е увеличил с 20.3 пъти, то никой от западните райони не е постигнал повече от 11.9. Това показва, че източната част се представя доста по-добре и логично това води и до по-големи средни заплати. Средната заплата в източните райони е 1,5 по-голяма от тази в западните. Детайлно сравнение на различията в Брутния регионален продукт на Черновицка област(бастиона на опозицията,там административните сгради бяха напълно окопирани), с не протестиращите източни части, показва разлика от 2 до 3 пъти в полза на последните. 
 През 2013г. Донецкия регион е създал БРП на стойност-1,7 милиарда гривни,а е получил при разпределението на държавния бюджет само 362 милиона. За останалите източни райони положението не е по различно. До като западните райони, като Тернопол е създал БРП 243 милиона, а е получил 630 милиона гривни. От посочени по-горе данни ясно излиза, че непротестиращия изток и юг, субсидират революционния запад. Като цяло западната част на Украйна е предимно земеделска, до като източната е доста индустриализирана.
 
Теоретично погледнато пред  източна Украйна има няколко варианта за излизане от създалата се ситуация:
 1. Източна Украйна да почерпи от опита на Италия. Богатия север де факто е направил бедния юг своя вътрешна колония.
 2. Примера на Русия със северен Кавказ- Русия просто си купува с огромни инжекции от държавния бюджет спокойствие.
 3. Подържане на сегашното статукво и задъбочаване на връзките с Русия.
 4. Сближаване с ЕС.
 5. Мирно разделение на изтока и юга с запада по примера на Чехослоавакия.

 Нека разгледаме всеки един от тези варианти.
 Първите два варианта, макар и теоретично възможни, са не приложими,поради простата причина, че макар изтока и юга да са икономически доста по-развити от запада, те не разполагат със средствата и възможностите на Италия и Русия.
 Третия, изглежда доста по- преспективен, но детайлно вглеждане показва, че той не може да запази целостта на Украйна в по-далечно бъдеще. Духът на национализма, вече е изпуснат и антируските чувства на запад са достигнали много висока точка от която връщането е почти невъзможно.
 Четвътия вариант,дори хипотетично да предположим, че изтока реши да се откаже от печалбите си от търговията с Русия за сметка на инвестиции от ЕС,то тези инвестиции няма да потекът към слаборазвития земеделски запад, а към икономически и инфраструкторно по-развития изток-юг( справка България, регион София и Северозападен регион). Така, че разделението не само че няма да намалее, но и ще се задълбочи.
 Петия вариант изглежда най-преспективен по няколко причини. Изток-юга не може постояно и до безкрайност да субсидира западна Украйна. ЕС в сегашната си кризисна ситуация не може да компенсира изтока за загубата му, при евентуална асоцииация, на руските пазари. Русия, вече не е в състояние да привлече западна Украйна, поради широко надигащия се национализъм там и силната пропаганда идваща от западна Европа и САЩ.

Следователно, за не предобедения анализатор разцеплението на Украйна на западна и източна на стои, като въпрос. То вече е факт. Съществения въпрос е кога и по какъв начин ще се случи това.